Аз имам две ръчички - две палави сестрички.

Една до друга знаят самички да играят.

Аз имам две краченца - две палави момченца.

Те много се обичат. Едно след друго тичат.

Аз имам две очички - небесни две звездички.

Как чудно, чудно греят! Ту плачат, ту се смеят!

Аз имам две ушенца - две белички мишленца.

На глухи се преструват, но всичко, всичко чуват.

В средата на лицето е вирнато нослето.

По мириса познава с какво ще ме гощават.

Устата ми обичат по книжките да срича

и да повтаря сладко две думи: мама, татко

Децата от група "Врабче" с игри и загадки получиха отговори на много въпроси за човешкото тяло, подреждайки пъзел-частите на образователната игра „Научи за човешкото тяло”.
Чрез забавната образователна игра децата научиха къде се намира всяка част на тяхното тяло. Благодарение на тези 25 части от пъзела, децата откриха какво се крие в човешкото тяло и се запознаха със структурата му. Те научиха, че човешкото тяло е една невероятна машина, работеща по 24 часа в денонощието, без почивен ден.
Образователният пъзел даде възможност по един забавен начин децата да получат знания за човешкото тяло и как да се грижат за него.

На 29 януари 2020 година се навършиха 142 години от Освобождението на Кюстендил от турско робство . По този повод с децата от група „Врабче” си припомнихме за едни от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение и за славния народен защитник - Дядо Ильо войвода.
Преди 142 години четата на Ильо войвода е помогнала Кюстендил да бъде последния освободен от турците град. Дядо Ильо войвода не можел да се примири с мисълта, че Кюстендилския край ще остане в турски ръце.
С огромно вълнение малките родолюбци слушаха разказа за делото на Ильо войвода и на прославената в родния ни край Румена войвода – легендарната българка, която години наред всявала ужас с хайдушката си чета сред поробителите.
Животът им се превръща в легенда и до днес се пеят народните песни за героичните им подвизи.
Поклон пред делото на героите воювали срещу турските поробители за свободата на родния ни край .

Ние тайничко мечтаем
с кораб да летим без страх.
Нищо, че сега играем
тайничко на космонавт.

Пакости дори да сторим —
то е със учебна цел.
Трябва в сините простори
космонавтът да е смел.

Децата от група „Врабче” през месец януари 2020 година творят и мечтаят на тема „Космос”. Жадни за знания и приключения малките любопитни откриватели разгледаха книжки и илюстрации за Космоса, видяха снимки на различни модели космически апарати изследвали Космоса и космически кораби, с които са летели космонавтите през различните години. Любопитно им бе да научат за звездите, съзвездията и планетите от слънчевата система. Разгледаха и снимки на българските космонавти, дръзнали да покорят Космоса.
Всяко любознателно дете има своя фантастична представа за пътуването в необятния Космос и това най-добре си личи от картините, които те сътвориха, представяйки си, че именно те са на пътешествие в Космоса.

Снежинки танцуват, навън във нощта.
На мен ми се струва, че сега е снега,
толкова пухкав, толкова мек....
Ще направя от него снежен човек.
О, май сънуваме...

Януари е и още няма   сняг, но ние в група " Врабче" мечтаем и желаем много, много сняг. Ето защо в последните дни на месец януари 2020 година си направихме Снежко от пластилин, като искаме с това  да повлечем крак и да завали  сняг.
В желанието си за много, много сняг вижте как децата от група „Врабче” направиха едни чудесни снежни човечета от пластилин.